Завещанието е доброволен, едностранен и безвъзмезден отменим формален акт
22.04.2016 г.
Въпрос:
Здравейте, имам два апартамента, къща и земеделски земи. Имам две деца, но за мен се грижи главно племенникът ми и искам и той да получи нещо от имуществото ми, когато почина. Същевременно обаче разбрах, че по закон има някакви запазени части от наследството, които не мога да завещавам на когото си поискам. Въпросът ми е, какви са тези части и как се определят? И как да направя така, че хем да не ощетя децата си, хем да дам и на племенника си нещо. Това може ли да стане със завещание или трябва задължително да се ходи при нотариус?
Благодаря ви. Очаквам вашия отговор.
Отговор:
По своята правна същност завещанието е доброволен едностранен безвъзмезден отменим формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Тъй като завещанието поражда действие със смъртта на завещателя, то волята на последния кое лице и с какво имущество да облагодетелства, трябва да е несъмнена.
Съгласно чл. 13 от Закона за наследството (ЗН) всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Тук обаче законът е поставил едно ограничение, касаещо разпореждането с имущество в полза на лица, които са извън кръга на близките роднини - когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Според чл. 29 от ЗН Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
- при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
- Запазената част на родителите или само на преживелия от тях, е 1/3.
- Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Останалото, извън запазената част, се нарича разполагаема част и с нея
наследодателят може да се разпорежда както намери за добре
Ако обаче той се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част.
Тук обаче трябва да направим едно важно уточнение – запазената част не се разпростира върху всеки един имот на наследодателя, а общо върху всички негови имоти. Така че, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството, за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Затова първо трябва да се изследват всички ваши имоти и да се види дали и с каква част при завещателно разпореждане не би се накърнила запазената част на децата си.
Второ, имайте предвид, че претенцията за възстановяване на запазена част не се реализира автоматично, а е необходимо да бъде осъществена по съдебен ред чрез предявяване на иск по чл. 30 от ЗН, като правото да се предяви този иск се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок. Съгласно практиката на Върховния съд „Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.“
Така че, дори и да накърните запазената част, има вариант децата ви
да не протестират срещу това и да уважат вашето решение
Що се касае до въпроса дали завещанието трябва да бъде саморъчно или нотариално, то имайте предвид следното:
Съгласно действащия към момента Закон за наследството завещанията могат да бъдат два вида – нотариални и саморъчни.
При нотариалното завещание се изисква завещателят (този, който притежава дадена вещ и иска тя да стане собственост на посочено от него лице след неговата смърт) заедно с двама свидетели се явяват при нотариус. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите.
Нотариусът посочва също така мястото и датата на съставянето му, след което завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да има посочена дата, на която е съставено, и да е подписано лично от завещателя.
Трябва дебело да се подчертае, че законът дава еднаква тежест и на двата вида завещания, поради което, ако са спазени всички изисквания на закона, и двата вида пораждат своите правни последици.
Ето защо, независимо кой от двата варианта предпочитате, то имайте предвид, че и двата варианта ще породят правни последици в еднаква степен и спокойно може да изберете начина, който е по-лесен и удобен за вас.
Здравейте, имам два апартамента, къща и земеделски земи. Имам две деца, но за мен се грижи главно племенникът ми и искам и той да получи нещо от имуществото ми, когато почина. Същевременно обаче разбрах, че по закон има някакви запазени части от наследството, които не мога да завещавам на когото си поискам. Въпросът ми е, какви са тези части и как се определят? И как да направя така, че хем да не ощетя децата си, хем да дам и на племенника си нещо. Това може ли да стане със завещание или трябва задължително да се ходи при нотариус?
Благодаря ви. Очаквам вашия отговор.
Отговор:
По своята правна същност завещанието е доброволен едностранен безвъзмезден отменим формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Тъй като завещанието поражда действие със смъртта на завещателя, то волята на последния кое лице и с какво имущество да облагодетелства, трябва да е несъмнена.
Съгласно чл. 13 от Закона за наследството (ЗН) всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Тук обаче законът е поставил едно ограничение, касаещо разпореждането с имущество в полза на лица, които са извън кръга на близките роднини - когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Според чл. 29 от ЗН Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
- при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
- Запазената част на родителите или само на преживелия от тях, е 1/3.
- Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Останалото, извън запазената част, се нарича разполагаема част и с нея
наследодателят може да се разпорежда както намери за добре
Ако обаче той се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част.
Тук обаче трябва да направим едно важно уточнение – запазената част не се разпростира върху всеки един имот на наследодателя, а общо върху всички негови имоти. Така че, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството, за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Затова първо трябва да се изследват всички ваши имоти и да се види дали и с каква част при завещателно разпореждане не би се накърнила запазената част на децата си.
Второ, имайте предвид, че претенцията за възстановяване на запазена част не се реализира автоматично, а е необходимо да бъде осъществена по съдебен ред чрез предявяване на иск по чл. 30 от ЗН, като правото да се предяви този иск се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок. Съгласно практиката на Върховния съд „Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието.“
Така че, дори и да накърните запазената част, има вариант децата ви
да не протестират срещу това и да уважат вашето решение
Що се касае до въпроса дали завещанието трябва да бъде саморъчно или нотариално, то имайте предвид следното:
Съгласно действащия към момента Закон за наследството завещанията могат да бъдат два вида – нотариални и саморъчни.
При нотариалното завещание се изисква завещателят (този, който притежава дадена вещ и иска тя да стане собственост на посочено от него лице след неговата смърт) заедно с двама свидетели се явяват при нотариус. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите.
Нотариусът посочва също така мястото и датата на съставянето му, след което завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да има посочена дата, на която е съставено, и да е подписано лично от завещателя.
Трябва дебело да се подчертае, че законът дава еднаква тежест и на двата вида завещания, поради което, ако са спазени всички изисквания на закона, и двата вида пораждат своите правни последици.
Ето защо, независимо кой от двата варианта предпочитате, то имайте предвид, че и двата варианта ще породят правни последици в еднаква степен и спокойно може да изберете начина, който е по-лесен и удобен за вас.