Въпрос:

Здравейте, на мое име имам регистрирано еднолично дружество с ограничена отговорност. От години обаче не го използвам, не работя с него и то не осъществява каквато и да било дейност. През него не минават и никакви средства, като съществуването му ми създава единствено и само неприятности. Трябва да подавам декларации, справки, отчети и да изпълнявам един куп други административни изисквания, които само ме затормозяват. Дружеството няма задължения, няма вземания – абсолютно нищо. Как мога да се отърва от това дружество?

Отговор:

Щом като дружеството не работи и няма никакви задължения към трети лица, то най-добрият вариант да бъде прекратено съществуването му е процедурата по ликвидация. Тя е изрично уредена в Търговския закон.

В най-общи линии процедурата има за цел да прекрати съществуването на дружеството, като разпредели имуществото между съдружниците му, и да заличи дружеството от Търговския регистър. След вписване на заличаването на дружеството от Търговския регистър то престава да бъде субект на правото, което означава, че за него отпадат задълженията му към различните държавни и общински институции, като от момента на заличаването дружеството вече няма задължение да подава данъчни декларации, да изготвя финансови отчети и т. н.
За да бъде започната ликвидацията като процес, е необходимо решение на съдружниците или във вашия случай - на едноличния собственик на капитала, с което да се прекрати стопанската дейност на дружеството, да се пристъпи към осребряване на имуществото на дружеството, да се довършат текущите сделки (ако има такива), да се изплатят задълженията и да се събират вземанията от трети лица.

С това решение се назначава и ликвидатор на дружеството, който оттук нататък движи всички работи на дружеството и го представлява пред държавните, общинските органи и трети лица. Този ликвидатор се вписва в Търговския регистър.

На първо място следва да бъде подадено уведомление до Националната агенция за приходите, тъй като това е необходимо, за да започне производството по вписване на прекратяването в Търговския регистър. Това става чрез подаване на уведомление по образец, въз основа на който НАП издава удостоверението за уведомяване.
Преди вписване в Търговския регистър на прекратяването се извършва счетоводно приключване на дейността на дружеството от началото на годината до датата на решението за прекратяване и обявяване на ликвидация. Съставя се т. нар. Начален баланс при ликвидация.

След това следва да се подаде заявление по образец пред Търговския регистър, към което се прилагат освен удостоверението на НАП и редица други документи като: 
решение на органа за прекратяване на дружеството, документ, удостоверяващ срока на ликвидацията, документ, удостоверяващ назначаването на ликвидатор, образец от подпис на ликвидатора, документ за внесена държавна такса към Търговския регистър, декларация по чл. 13. ал. 4 от ЗТР и декларация по чл. 13. ал. 5 от ЗТР. 
От момента на вписване на прекратяването на дружеството в Търговския регистър след изписване на фирмата на дружеството се добавя "в ликвидация". Последица от обявяването на дружеството в ликвидация е преустановяване на дейността на изпълнителните му органи. Дружеството вече се управлява от ликвидаторите.

Друга важна и задължителна стъпка на този етап е пускането на покана до кредиторите на дружеството, в която им се дава срок да предявят вземанията си. Това се прави дори и да не ви е известно да има кредитори. Тази покана се отправя чрез Търговския регистър, като се подава с отделно заявление по образец. Практиката показва, че искането за вписване на поканата за предявяване на вземания следва да стане с отделно заявление до Търговския регистър, а не поканата да бъде приложена заедно с документите, свързани със заявлението за вписване на прекратяването.

От момента на вписване на прекратяването в Търговския регистър дружеството може да извършва дейност, но само когато тя е свързана с довършване на започнали преди вписването работи като изпълнение на сключени преди ликвидацията договори или изпълнение на някакви други задължения или осъществяване на права (събиране и плащане на вземания, извършване на доставки и др.). Ликвидаторите могат да сключват и нови сделки, но само когато те обслужват ликвидационното производство и се извършват с цел постигане на ликвидационните цели.

В закона не е определен максимален срок за ликвидация. Този срок се определя от съдружниците, респективно от едноличния собственик на капитала, но практиката е определила, че този срок не може да е по-малък от 6 месеца и задължително се вписва в Търговския регистър. Той започва да тече от деня на обявяване в Търговския регистър на поканата до кредиторите да предявят вземанията си към дружеството.

След като този срок изтече и са уредени отношенията на дружеството с трети лица и институции и е разпределено имуществото между съдружниците, платени са данъците и задълженията, ликвидаторът подава заявление до Търговския регистър за заличаване на дружеството. В същия ден следва да се подаде в НАП и данъчната декларация на дружеството за последния данъчен период.

Към заявлението за заличаване се подават следните документи: баланс към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора; декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273. ал. 1 от Търговския закон; протокол за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството; удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5. ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.
След вписване на заличаване на дружеството същото престава да бъде субект на правото и респективно данъчно задължено лице. След заличаването на дружеството търговските му книги се съхраняват на основание чл. 42 от Закона за счетоводството за срок от 10 години от заличаването.

източник: адв. С.Вачев, експерт Право към 3VSolutinons, за в.Новинар